За книгата: 2024 / Сутрин, кафе, университет... Струваше ми се, че всички дни бяха сиви и еднакви. Но какво пише? „Животът е пълен с изненади“? Ако това е истина, тогава никога няма да забравя тези изненади... А някои са заели специално място в паметта ми... Миризмата на влага и мухъл. Начинът, по който водата течеше някъде. Как ръцете ми бяха здраво вързани с въжета, които се забиваха в кожата ми. Смразяващ страх прониза цялото ми тяло, а болката не изчезна. Колко здраво лентата върза устните ми, не ми позволяваше дори да ги помръдна. И си спомням НЕГО. Смразяващият му поглед, пълен с лудост. Безпристрастното му желание да ме разкъса на парчета. Животинските му инстинкти и неизчерпаемото зло... И докато съм жива, ще се опитва да ме унищожи. А може би не само аз…